Недей
Не ме вини че те обичам,
недей ми лепва този грях,
че слепешката аз след тебе тичам
че теб избирам, вместо тях.
Не си залоствай портите сърдечни,
нима залостил съм ги аз за теб?
Защо изтриваш спомените вечни
на обещания и див копнеж?
Не ме упреквай ти че съм поискал
да те приема в своя храм,
че твойта съвест съм подтискал
и че от мойта нямам срам.
Не ме оставяй безжалостно в мечтите,
че утре ще ни има пак...
Недей отлита към звездите...
За любовта ти, знам, не съм глупак.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Тодор Василев Всички права запазени
