Недей, дете!
Ти си толкова млад и невинен,
а очите ти с цвят са на зимно небе,
леко докосна ме с твоите пръсти копринени -
аз, жената, залюлях се в безбрежно море
на безумни копнежи и страст тицианова,
а кръвта истерично бледите вени взриви,
миг бленувах твоята плът порцеланова,
вечност лутах се в твоите чисти очи...
Недей, дете, така да ме поглеждаш,
не смей дори наум със мен да си играеш,
аз мога да ти дам усмивка, поглед нежен,
за другото, дори и в Ада не прощават.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниела Всички права запазени
