10 oct 2010, 11:52

Недей, дете! 

  Poesía » Otra
700 0 7

Ти си толкова млад и невинен,
а очите ти с цвят са на зимно небе,
леко докосна ме с твоите пръсти копринени -
аз, жената, залюлях се в безбрежно море
на безумни копнежи и страст тицианова,
а кръвта истерично бледите вени взриви,
миг бленувах твоята плът порцеланова,
вечност лутах се в твоите чисти очи...
Недей, дете, така да ме поглеждаш,
не смей дори наум със мен да си играеш,
аз мога да ти дам усмивка, поглед нежен,
за другото, дори и в Ада не прощават.

© Даниела Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??