Недей назад да се обръщаш вече
Защо ли маска сложила си на душата,
защо в пашкул старателно я ти обви?
Защото се страхуваш да обичаш
и плашиш се, друг ще я рани?
Изгряха две слънца през зимата студена,
две нежни струни свиреха в ноща.
Не те плашеше студа тогава,
а музиката връщаше ти пролетта.
Научи се със мисълта за тях да ставаш,
изпълваха изцяло твоят ден, дори ноща.
Заради тях готова беше да прощаваш
и пак да бъдеш с гордо вдигната глава.
Но там закътано дълбоко във сърцето,
остава кътче пълно с болка и тъга,
и тишина пълзи, промъква се полеко,
ти знаеш самотата пак ти е врага.
Но питаш кой ли враг ще бъде по-коварен,
дали самотния, пренесъл се в нощта,
или пък този, който със присъствие,
ще носи още по-голяма самота?
Но ти недей да губиш вяра във живота,
той капризен е, ту нежен, ту суров,
но за всяка болка, изживяна от сърцето,
той праща нежна, искрена любов.
Недей назад да се обръщаш вече,
ти вярвай, че ще дойде този ден,
във който любовта ще гали ти сърцето,
две искрени очи ще осветяват твоя ден.
На Марго 2001г.
© Живка Иванова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Не си мисли,че стиха ти не струва!Супер е и разбирам тъгата ти,но знай,че тя би се гордяла с теб.
-
Е, сега направо ме разплака, Живе!!!
-
Много, много ви благодаря!На всички за милите думи.Тогава когато ти е толкова трудно да продължиш напред, тогава когато си ужасно сам и ти е тъмно и тъжно, някой просто ей така ти подава ръка и светъл лъч идва в душата ти.Сега този светъл лъч сте вие, Благодаря!Когато загубих Марго, бях направо съсипана, тогава минавах през труден период всичките хора, които смятах за приятели ме бяха изоставили, само тя ме разбираше и ми помагаше да се справя.И когато загубих нея всякаш целия свят се срути.Но Господ си знае работата.Когато отнема с една ръка ти дава с другата.Няколко дни след смъртта и аз забременях/бях чакала това 9 години/Искам да ви кажа, че колкото и непрогледна да е тъмнината там някъде накрая ни чака нещо светло, нещо хубаво заради което си струва всяка болка и всяка изплакана сълза.Извинявам се ако съм ви досадила с дългата си изповед.Целувам всички ви.
-
Поклон!
Тя би му се зарадвала...
А ти си написала чудесен стих! -
!!!
Поклон пред паметта
и
поздравления за стиха! -
На мен също ми хареса стихът ти!
Когато думите са изречени с любов и от сърце! -
Но на мене ми харесва много, Зои, този стих. Въобще пишеш хубави стихове.С обич.
-
Тежък стих!!!
Поклон пред паметта!!! -
ПОКЛОН!
-
Искам да се извиня предварително, че този стих като стих не струва много.Но за мен има много голямо значение като съдържание, защото бе посветен на една жена, която бе страхотен човек и винаги съм била много горда от това, че я познавах.ЗА съжаление тя вече не е сред нас на този свят.Една коварна болест ни я отне само за два месеца.Радвам се само, че макар и късно, в последните месеци от живота си тя наистина беше обичана, така както заслужаваше.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
