7.10.2009 г., 14:45

Недей забравя

1.3K 0 3

Недей забравя!

 

По каменна пътека стъпвам бавно

и чувам всичко, че мълчи -

поспряло, сякаш да поплаче

с твойте хубави очи!

 

Никога недей забравя,

че с нашето "сбогом" не умря

любов, в сърцата що роди се

със рововия цвят на пролетта!

 

Тъй както няма да забравя

искрящи в ярките лъчи

как капеха сълзи горещи

от твойте хубави очи!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...