Недей забравя!
По каменна пътека стъпвам бавно
и чувам всичко, че мълчи -
поспряло, сякаш да поплаче
с твойте хубави очи!
Никога недей забравя,
че с нашето "сбогом" не умря
любов, в сърцата що роди се
със рововия цвят на пролетта!
Тъй както няма да забравя
искрящи в ярките лъчи
как капеха сълзи горещи
от твойте хубави очи!
© Валентин Иванов All rights reserved.
защо не пишеш и не публикуваш, Валентин...
стиховете ти вълнуват..