Недей забравя!
По каменна пътека стъпвам бавно
и чувам всичко, че мълчи -
поспряло, сякаш да поплаче
с твойте хубави очи!
Никога недей забравя,
че с нашето "сбогом" не умря
любов, в сърцата що роди се
със рововия цвят на пролетта!
Тъй както няма да забравя
искрящи в ярките лъчи
как капеха сълзи горещи
от твойте хубави очи!
© Валентин Иванов All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
