Недей заспива, мили мой
Когато пак си уморен,
недей заспива ти, мой мили!
С целувка ще те наградя
и ще ти дам от мойте сили.
Когато пак си уморен,
умората - завивка лека,
ще прибера зад сто врати
със моята усмивка мека.
Когато пак си уморен,
ще ти запаля огън жарък.
Ще спра от тежкия си ден -
ще се превърна в пламък ярък.
Когато пак си уморен,
заради теб ще потанцувам
в очите-въглени. Кръвта
по нестинарски ще лудува.
Когато пак си уморен,
със поглед ще те омагьосам.
Магии древни ще плета,
докато с него те докосвам.
Когато пак си уморен,
във вино силно ще налея
дъха на пролетния ден.
Любов от мене ще долея.
И водопадно ще струя
във думите със нежност -
покорно-властна и добра,
и твоя до безбрежност...
А с виното и с моя танц,
повярвай, тъй ще те опия!
Безмълвен ще се предадеш
ти сам на моята магия...
Когато пак си уморен,
недей заспива ти, любими!
Вземи от вихъра криле...
така най-вихърно люби ме!
Когато пак си уморен,
недей заспива ти, мой мили!
Да, силна съм! Но съм жена...
А ти си мойте скрити сили!
Когато пак си уморен,
щом се стопят искрите...
щом кротко спусне се нощта...
щом замълчат звездите...
дори в съня ми прошушни,
че пак съм ти в мечтите.
Към себе си ме притисни...
... Обичай ме с очите!
Недей заспива, мили мой!
Не сънища бленувай!
Ти, обич моя, с мен бъди!
На живо ме сънувай!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Аэлла Вихрь-Харпиевна Всички права запазени
