19.10.2014 г., 9:11 ч.

Неделна утрин 

  Поезия
539 0 6

Жълтици в слънчовия джоб подрънкват –  

подкупват по света да се запилееш,  

встрани от коловоза да покривнеш,   

да си посвирукаш, дори да попееш

за нещо свое и още любимо, 

да си въобразиш, че Ти си уникат,

над кервана с камили да се смееш

от висотата си на клоун - тарикат,

че в делник бодро в него да се влееш,  

смело да закрачиш през пустинята в такт,  

с магаре - водач по ноти да пееш,

бавно и важно да поклащаш товара,

кротко потта си кървава да лееш

по съсухрена гърбица, до премала

за оазиси насън да копнееш…

© Росица Танчева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Впечатляваща образност.
    Поздрави!
  • Горещо ми стана в картинката, която си нарисувала, оглеждам се за оазис..
  • Задобряваш все повече, Роси, много ми хареса и този стих!
    Радвам се за теб, искрено!!!
    ((( )))
  • ..."за оазиси на сън да копнееш..."
    На сън и наяве...
    Поздравления Росица!
  • Толкова хубаво и картинно си обрисувала, Росица, желанието ни да кривнем от този свят, оставайки същевременно част от него.
    Тук е същината на смисъла.

    Поздравление за чудесното стихотворение!
Предложения
: ??:??