Неделна утрин
Жълтици в слънчовия джоб подрънкват –
подкупват по света да се запилееш,
встрани от коловоза да покривнеш,
да си посвирукаш, дори да попееш
за нещо свое и още любимо,
да си въобразиш, че Ти си уникат,
над кервана с камили да се смееш
от висотата си на клоун - тарикат,
че в делник бодро в него да се влееш,
смело да закрачиш през пустинята в такт,
с магаре - водач по ноти да пееш,
бавно и важно да поклащаш товара,
кротко потта си кървава да лееш
по съсухрена гърбица, до премала
за оазиси насън да копнееш…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росица Танчева Всички права запазени
