19 окт. 2014 г., 09:11

Неделна утрин

689 0 6

Жълтици в слънчовия джоб подрънкват –  

подкупват по света да се запилееш,  

встрани от коловоза да покривнеш,   

да си посвирукаш, дори да попееш

за нещо свое и още любимо, 

да си въобразиш, че Ти си уникат,

над кервана с камили да се смееш

от висотата си на клоун - тарикат,

че в делник бодро в него да се влееш,  

смело да закрачиш през пустинята в такт,  

с магаре - водач по ноти да пееш,

бавно и важно да поклащаш товара,

кротко потта си кървава да лееш

по съсухрена гърбица, до премала

за оазиси насън да копнееш…

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Росица Танчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...