Неделна утрин
Жълтици в слънчовия джоб подрънкват –
подкупват по света да се запилееш,
встрани от коловоза да покривнеш,
да си посвирукаш, дори да попееш
за нещо свое и още любимо,
да си въобразиш, че Ти си уникат,
над кервана с камили да се смееш
от висотата си на клоун - тарикат,
че в делник бодро в него да се влееш,
смело да закрачиш през пустинята в такт,
с магаре - водач по ноти да пееш,
бавно и важно да поклащаш товара,
кротко потта си кървава да лееш
по съсухрена гърбица, до премала
за оазиси насън да копнееш…
© Росица Танчева All rights reserved.
