Sarabi (Джулиана Кашон)
97 140
26.04.2009 г., 19:32 ч.

Неделно 

  Поезия » Друга
425 0 4

 

Днес облаците бяха от коприна,

каквато е душата ми в неделя,

а вечерта, като дете свенливо,

опитва се със теб да ме разделя.

 

Светлееха наивните ми мисли,

с криле от вятър гонеха звездите,

така навярно само във неделя

луната ми блести в  очите.

 

Какво ли всъщност става на небето,

кой пише тихо приказките мокри?

Дъждът ли, който се излива

прощално  във  лилави локви?

 

Под тънката памучна блузка,

надписана с небесните печати,

ще видиш ли с сърцето, мили,

копринената ми душа как плаче?

 

© Джулиана Кашон Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??