Sarabi (Джулиана Кашон)
97 140
Apr 26, 2009, 7:32 PM

Неделно 

  Poetry » Other
442 0 4

 

Днес облаците бяха от коприна,

каквато е душата ми в неделя,

а вечерта, като дете свенливо,

опитва се със теб да ме разделя.

 

Светлееха наивните ми мисли,

с криле от вятър гонеха звездите,

така навярно само във неделя

луната ми блести в  очите.

 

Какво ли всъщност става на небето,

кой пише тихо приказките мокри?

Дъждът ли, който се излива

прощално  във  лилави локви?

 

Под тънката памучна блузка,

надписана с небесните печати,

ще видиш ли с сърцето, мили,

копринената ми душа как плаче?

 

© Джулиана Кашон All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??