Неделно
Дойде ли Неделя, почвам пак да шетам.
Къщата да лъсне, няма кво да гледам.
Първо от вратата хващам аз метлата
и за манджи вкусни грабвам пък черпака.
Търкам, чистя, готвя - всичко да лъщи,
че контрол ще има от нечии очи.
Включвам и пералня, тръгва да върти
и бельото мръсно почва да блести.
Да е чисто, гладко и да не смърди.
После, като седна, да подвия крак,
радиото включвам, там ме чакат пак.
Викат ме от Лодон, даже от Париж,
Щатите ще чакат, утре до зори…
И летят сигнали по земното кълбе,
името България знаят чак в Тайпе.
С туй като приключа, включвам мойто ПИ СИ,
щото там ме чака дъщеря ми Сиси.
Виртуална среща, в сайта Откровения.
Там тя публикува куп стихотворения.
После във Чикаго ще изпратя мейла,
снимки ще погледам на Нати-Изабела.
Радва се душата, а това пък значи,
че се справям още с всичките задачи.
Дойдат ли ми гости на добрата воля,
може и да влязат в домакинска роля.
Е, добре дошли сте, тук, във моя дом,
здрави и щастливи, много закачливи!
Тъй завърши таз поема,
с труд и радост напоена!
09.11.2011 г.
Ямбол
© Драган Драганов Всички права запазени