Oct 15, 2011, 9:18 PM

Неделно

1.6K 0 7

                                 Неделно

 

        Дойде ли Неделя, почвам пак да шетам.

         Къщата да лъсне, няма кво да гледам.

         Първо от вратата хващам аз метлата

         и за манджи вкусни грабвам пък черпака.

         Търкам, чистя, готвя - всичко да лъщи,

         че контрол ще има от нечии очи.

         Включвам и пералня, тръгва да върти

         и бельото мръсно почва да блести.

         Да е чисто, гладко и да не смърди.

         После, като седна, да подвия крак,

         радиото включвам, там ме чакат пак.

         Викат ме от Лодон, даже от Париж,

         Щатите ще чакат, утре до зори…

         И летят сигнали по земното кълбе,

         името България знаят чак в Тайпе.

         С туй като приключа, включвам мойто ПИ СИ,

         щото там ме чака дъщеря ми Сиси.

         Виртуална среща, в сайта Откровения.

         Там тя публикува куп стихотворения.

         После във Чикаго ще изпратя мейла,

         снимки ще погледам на Нати-Изабела.

         Радва се душата, а това пък значи,

         че се справям още с всичките задачи.

         Дойдат ли ми гости на добрата воля,

         може и да влязат в домакинска роля.

         Е, добре дошли сте, тук, във моя дом,

         здрави  и щастливи, много закачливи!

         Тъй завърши таз поема, 

         с труд и радост напоена!

 

09.11.2011 г.

   Ямбол

        

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Драган Драганов All rights reserved.

Comments

Comments

  • И тук поздравления!
  • Браво Драго, поздравления от нас! 73!
  • Поздрав сърдечен! Радвам се, че те посетих! Добре заварил! Добър да е денят ти!
  • Е,Краси радвам се,че съм успял да те разсмея това е една от задачите ми през деня-ако не разсмея поне един човек за какво живея.Благодаря ти!Е,не съм от Кабиле,ама съм бил наблизо.Интерсно!!!
  • Ех,Драгане Кабилейски, мерси ти за смеха на ранно сабахле! Зем.

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...