1.12.2013 г., 11:52

Неделно и влюбено

1.1K 1 3

Полусънено, някак лежерно утро в неделя.
Аз мързеливо усмихната с чаша кафе.
Ти си скрит там в мислите,
в усмивката ми неделно сутришна.
Има частица от теб
в онзи блясък в очите ми.
Има те и навън във въздуха,
който носи усещането, че някой там
мисли за теб, че понякога липсваш...
Неделно разхвърлено е в сърцето ми -
подреждам мислите за теб една по една
и ме обгръща спокойствие...
Неделно е... не мога да подреждам мисли!
Всъщност изобщо не искам да го правя!
Отпивам от кафето си усмихната,
а за тази усмивка причината си ти.
Защо ми е да мисля тогава?
Сгушвам се в спокойствието, оставено след теб.
Нека изпуша още една цигара,
усмихвайки се на света навън,
не защото мисля за теб,
а просто защото знам, че те има
и това сега ми е напълно достатъчно...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марияна Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • !
  • Много благодаря за толкова милите думи и оценката! Ужасно много се развълнувах, когато прочетох коментара!!! Благодаря
  • На мен произведението ти през цялото време ми крЕщи само едно дума- ЛЮБОВ!!!!!!!!!!! Толкова красиво, силно и истинско си описала любовта!!! Толкова запленяващо пишеш!!!!!МНОГО ми хареса!!!БРАВО НА ТЕБ!!!!!!!
    Освет това разбирам думите ти!!!Чувствата ти са изключителни!!! Аз винаги съм казвала, че само този, който винаги чувства живее истински!!!!Няма нужда от мисли!!!!!
    С моите уважения и много ПОЗДРАВЛЕНИЯ!!!!!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...