Полусънено, някак лежерно утро в неделя.
Аз мързеливо усмихната с чаша кафе.
Ти си скрит там в мислите,
в усмивката ми неделно сутришна.
Има частица от теб
в онзи блясък в очите ми.
Има те и навън във въздуха,
който носи усещането, че някой там
мисли за теб, че понякога липсваш...
Неделно разхвърлено е в сърцето ми -
подреждам мислите за теб една по една
и ме обгръща спокойствие...
Неделно е... не мога да подреждам мисли!
Всъщност изобщо не искам да го правя!
Отпивам от кафето си усмихната,
а за тази усмивка причината си ти.
Защо ми е да мисля тогава?
Сгушвам се в спокойствието, оставено след теб.
Нека изпуша още една цигара,
усмихвайки се на света навън,
не защото мисля за теб,
а просто защото знам, че те има
и това сега ми е напълно достатъчно...
© Марияна All rights reserved.