Неделя
Без чехли, на босо. Къде ли ги дянах?
И в банята няма пешкир за лице...
Не ми се и бръсне. Вратът ми е схванат.
И пак синкопира туй мое сърце.
Неделя е. Пак ли си станала рано?
Потропваш из кухнята – правиш кафе.
Косата си с лента набързо си хванала
и нещо пак месиш с брашнени ръце.
Стърча неудачно и гледам лицето ти.
Ти пазиш пак същите топли черти.
И мисля - обичам ги. И от кафето ли -
в главата ми палава мисъл кръжи.
Годините... много ли, малко ли - минаха.
А все ми се струва, че вчера е днес.
Повдигаш гърди... Още раждат смокините...
Пък аз позагубих към теб интерес.
Ти пак се усмихваш... защо ме поглеждаш?
Май в шепа държиш всички тайни за мен...
Рисува челото ти тъничка вежда...
и хлътвам пак в този твой поглед зелен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вакрилов Всички права запазени
!