Sep 3, 2010, 9:07 PM

Неделя 

  Poetry » Love
928 0 11

Без чехли, на босо. Къде ли ги дянах?

И в банята няма пешкир за лице...

Не ми се и бръсне.  Вратът ми е схванат.

И пак синкопира туй мое сърце.

 

Неделя е. Пак ли си станала рано?

Потропваш из кухнята – правиш кафе.

Косата си с лента набързо си хванала

и нещо пак месиш с брашнени ръце.

 

Стърча неудачно и гледам лицето ти.

Ти пазиш пак същите топли черти.

И мисля - обичам ги. И от кафето ли -

в главата ми палава мисъл кръжи.

 

Годините... много ли, малко ли -  минаха.

А все ми се струва, че вчера е днес.

Повдигаш гърди... Още раждат смокините...

Пък аз позагубих към теб интерес.

 

Ти пак се усмихваш... защо ме поглеждаш?

Май в шепа държиш всички тайни за мен...

Рисува челото ти тъничка вежда...

и хлътвам пак в този твой поглед зелен.

© Вакрилов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??