27.11.2008 г., 12:50

Недоразбрани

1K 0 6

Недоразбрани


С пелерина черна като на нощта

и блясък лунен във очите,

призовавам майката земя

да открие силата на нас - сестрите.

 

Ще се скрием тихо от света,

мистериите стари да разкрием,

начало да дадем на своите дела,

заклинанията си в мъгла магична да обвием.

 

Искаме любов и щастие да ви дарим,

всеки сам да сбъдне своята мечта,

от знания и сила да горим,

да покрием с изобилие света.

 

С метлата прага пак ще пометем

и злото ще държиме настрана.

Омайни билки пода пак ще постелем

и късмет ще влеем ний във вашата съдба!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Яна Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...