Nov 27, 2008, 12:50 PM

Недоразбрани

  Poetry » Other
1.1K 0 6

Недоразбрани


С пелерина черна като на нощта

и блясък лунен във очите,

призовавам майката земя

да открие силата на нас - сестрите.

 

Ще се скрием тихо от света,

мистериите стари да разкрием,

начало да дадем на своите дела,

заклинанията си в мъгла магична да обвием.

 

Искаме любов и щастие да ви дарим,

всеки сам да сбъдне своята мечта,

от знания и сила да горим,

да покрием с изобилие света.

 

С метлата прага пак ще пометем

и злото ще държиме настрана.

Омайни билки пода пак ще постелем

и късмет ще влеем ний във вашата съдба!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Яна Ангелова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...