18.11.2010 г., 10:36

Недоразказана приказка

959 0 1

 

НЕДОРАЗКАЗАНА ПРИКАЗКА

 

 

В едно незнайно царство, някъде далеч на изток,

 

 

отдавна – някога, когато времето бе някак спряло,

 

 

живял спокойно (а сигурно и все още съществува)

 

 

магьосник мъдър и прочут… но и тъжен сякаш!

 

 

Тя влезе с тихи стъпки в неговата малко тъжна приказка…

Разпръсна с искрената си усмивка ледения мрак на зимата,

докосна с топли длани залеза - като с вълшебна пръчица

и приказката малко тъжна стана толкова красива!

 

Не беше ли това принцесата далечна, която вечно търсеше магьосника?

Или красивата Снежанка, от Коледния старец дълго неоткривана?!

А може би добрата фея – самодива, скрита в полета на изгрева…

Не знам… но този маг откри в приятелството нежно вечна истина!

 

Захвърли тъжният магьосник древната, ненужна вече мистика,

открил житейски смисъл след години търсене и скитане –

не приказката тъжна да превърне във горчива истина…

живота хаотичен да превърне във вълшебна приказка!!!

 

 

02.01.2007

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниел Цокев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...