18 nov 2010, 10:36

Недоразказана приказка

960 0 1

 

НЕДОРАЗКАЗАНА ПРИКАЗКА

 

 

В едно незнайно царство, някъде далеч на изток,

 

 

отдавна – някога, когато времето бе някак спряло,

 

 

живял спокойно (а сигурно и все още съществува)

 

 

магьосник мъдър и прочут… но и тъжен сякаш!

 

 

Тя влезе с тихи стъпки в неговата малко тъжна приказка…

Разпръсна с искрената си усмивка ледения мрак на зимата,

докосна с топли длани залеза - като с вълшебна пръчица

и приказката малко тъжна стана толкова красива!

 

Не беше ли това принцесата далечна, която вечно търсеше магьосника?

Или красивата Снежанка, от Коледния старец дълго неоткривана?!

А може би добрата фея – самодива, скрита в полета на изгрева…

Не знам… но този маг откри в приятелството нежно вечна истина!

 

Захвърли тъжният магьосник древната, ненужна вече мистика,

открил житейски смисъл след години търсене и скитане –

не приказката тъжна да превърне във горчива истина…

живота хаотичен да превърне във вълшебна приказка!!!

 

 

02.01.2007

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даниел Цокев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...