Недоразумение
Ще ме видиш в някой слънчоглед,
устремил към слънцето си цвят,
вперил погледа напред,
досущ като смисъла на моя свят.
Ще се усмихна в жълтото почти,
сетила в душата ти копнеж
и точно в този миг, може би...,
ще те погаля с полъха си свеж.
Ще преминеш бързо през полето,
доловил онзи страх в душата,
че може да боли сърцето
от спомени, които чакат.
Моят свят върви напред
и в него няма изключение.
Ако слънчогледът останал е зад теб,
навярно съм била недоразумение.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Галина Кръстева Всички права запазени
