Изящна дама грациозно язди
красива, стройна, дореста кобила.
Напет барон с кон, черен като сажди,
с приятеля му, граф, ги коментират:
„За стойката й, графе, що да кажа
ще бъде недостатъчно и малко!
За мене и произходът е важен!
Без потекло ли е – за нея жалко!”
„Бароне, прав сте! Ако позволите –
такава хубост тука рядко бива!
Видение направо от мечтите –
родена е сърцата да разбива!...”
„Платил бих, няма що от Вас да крия,
каквато сума тя от мен поиска.
Осанка виж! И тази лебедова шия!
Каква ли луда кръв във нея плиска?”
„Бароне, нека дамата прекрасна,
един от двама ни сама хареса!....”
„Но, графе, Вие май не сте наясно...
Кобилата в мен буди интереса!..."
© Роберт Всички права запазени