Недостатъчно знание
-
Научих се от теб да бъда лято
и да следя миражното залязване.
Научих, че във песен неизпята
любовите най-трудно се разказват.
Научих, че под тоновете зима
най-леко се пренасяш във съня ми,
че с теб морето прави всичко зримо,
макар че вече по брега те няма.
Научих, че сезоните са дълги
почти като цигара на раздяла.
Научих се да изразявам мълком
любов, която щедро съм раздала.
Научих как да чакам на разсъмване
лика ти – насред чуждата ефирност,
как, с поглед в теб, на равно да се спъвам,
че – не умът! – словата са немирни.
Научих, че принцесата и змеят
не могат на любов да ме научат
(не съм видяла как насън се смееш,
как плъзваш пръсти в струните, и в случая...)
Научих, че, усетят ли си края,
реките на солени се преструват.
Неука си оставам – щом не зная
дали обичаш нощем да целуваш.
-
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Станислава Всички права запазени
