stenli499 (Станислава)
291 2626
15.12.2014 г., 11:44 ч.

Недостиг 

  Поезия » Любовна
668 1 4

-

 

Прозрачна съм — до дъжд и лято мокро.

Но нещо липсва да живея лесно!

Не ми достига само малко охра

да бъде топла късната ми есен.

Не ми достига малко жълто чудо

в небето вместо лъч да засияе

и дланите ни — влюбени и луди

да се държат дори да виждат края.

 

Как искам багри-огън да намятам

по тялото на слънцето. За тебе.

Не ми достига стръкче от житата —

да споделя вечерята безхлебна.

Откъснах детелините предсрочно,

но все трилистни! Други търся още...

И липсва ми една червена точка

да съблека самотните си нощи.

 

Оранжевото на луната в рога

не стига — да те скрия под чадъра си.

Сърцето ти да разтуптя не мога

със глътка вино с цвят бордо. Кахърна съм.

Не ми достига мъничко зелено,

да тичаш по тревата на очите ми

и нежно из пространството да стене

”Обичам те!” — от мен, от теб — ”Личи ти!”

 

Не ми достига синьо — да преплувам

солта, покрила дългото очакване.

А миговете с нас дали си струват?

Цената им е винаги еднаква.

И аз ще си я търся до стотинка,

но този стих досадно се проточи.

Ще тръгна по посоките калинкови —

в поантата да сложа многоточие...

 

 

-

© Станислава Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Харесах!
  • Страхотен стих,наситен,чувствен и силен...Харесва ми поезията ти...не спирай
  • Хванах се за първата буквичка и хързул... ей ме нА, на многоточието
    И по количество и по качество ми пасна идеално.
  • Словесната ти палитра е изобилна! Не те упреквам в многословие. Четири октави не са нещо нетипично за теб. Всяка от тях описва различна сцена с красиви метафори. Спектрален анализ на любовта!
Предложения
: ??:??