Недостиг
-
Прозрачна съм — до дъжд и лято мокро.
Но нещо липсва да живея лесно!
Не ми достига само малко охра
да бъде топла късната ми есен.
Не ми достига малко жълто чудо
в небето вместо лъч да засияе
и дланите ни — влюбени и луди
да се държат дори да виждат края.
Как искам багри-огън да намятам
по тялото на слънцето. За тебе.
Не ми достига стръкче от житата —
да споделя вечерята безхлебна.
Откъснах детелините предсрочно,
но все трилистни! Други търся още...
И липсва ми една червена точка
да съблека самотните си нощи.
Оранжевото на луната в рога
не стига — да те скрия под чадъра си.
Сърцето ти да разтуптя не мога
със глътка вино с цвят бордо. Кахърна съм.
Не ми достига мъничко зелено,
да тичаш по тревата на очите ми
и нежно из пространството да стене
”Обичам те!” — от мен, от теб — ”Личи ти!”
Не ми достига синьо — да преплувам
солта, покрила дългото очакване.
А миговете с нас дали си струват?
Цената им е винаги еднаква.
И аз ще си я търся до стотинка,
но този стих досадно се проточи.
Ще тръгна по посоките калинкови —
в поантата да сложа многоточие...
-
© Станислава All rights reserved.
