1.08.2008 г., 6:44

Недостижима

2.1K 0 3

Жадувай ме такава, непокорна,

с черти, посърнали, тъжна и тревожна.

Недостижима, недокосвана с очи

очите твои, в мен не са били.

Ръцете твои, аз не ги познавам,

на сянката ти щрихите не помня,

вкуса на устните не разгадавам.

Жадувай ме така, недостижима

в бурята на страст, неукротима!

Изпивай ме до дъно, безвъзвратно,

като чаша вино пресуши ме,

прелъсти ме, прекърши ме,

                       утеши ме!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Миглена Джордан Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...