Жадувай ме такава, непокорна,
с черти, посърнали, тъжна и тревожна.
Недостижима, недокосвана с очи
очите твои, в мен не са били.
Ръцете твои, аз не ги познавам,
на сянката ти щрихите не помня,
вкуса на устните не разгадавам.
Жадувай ме така, недостижима
в бурята на страст, неукротима!
Изпивай ме до дъно, безвъзвратно,
като чаша вино пресуши ме,
прелъсти ме, прекърши ме,
утеши ме!
© Миглена Джордан All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
