Жадувай ме такава, непокорна,
с черти, посърнали, тъжна и тревожна.
Недостижима, недокосвана с очи
очите твои, в мен не са били.
Ръцете твои, аз не ги познавам,
на сянката ти щрихите не помня,
вкуса на устните не разгадавам.
Жадувай ме така, недостижима
в бурята на страст, неукротима!
Изпивай ме до дъно, безвъзвратно,
като чаша вино пресуши ме,
прелъсти ме, прекърши ме,
утеши ме!
© Миглена Джордан All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
