Жадувай ме такава, непокорна,
с черти, посърнали, тъжна и тревожна.
Недостижима, недокосвана с очи
очите твои, в мен не са били.
Ръцете твои, аз не ги познавам,
на сянката ти щрихите не помня,
вкуса на устните не разгадавам.
Жадувай ме така, недостижима
в бурята на страст, неукротима!
Изпивай ме до дъно, безвъзвратно,
като чаша вино пресуши ме,
прелъсти ме, прекърши ме,
утеши ме!
© Миглена Джордан All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
