26.10.2010 г., 21:23

Недостъпна

863 0 4

НЕДОСТЪПНА

 

 

Ти влезе ми в ума, откакто те видях,

в сърцето ме прониза.

За тебе съм готов и на финансов крах,

и на душевна криза.

 

Сега съм вкъщи сам, мета и бърша прах -

жена ми тъй ме иска.

А миналата нощ до късно не заспах,

пресмятах и премислях.

 

И колко ми е нужен дъхът ти осъзнах,

и колко си ми скъпа...

Сънувах, че си моя, но никак не успях

бюджета да скалъпя.

 

И чудя се сега - заради кой ли грях

не мога да те имам:

нали уж всеки път, когато съгрешах,

се изповядвах в рими.

 

Но вярвам, някой ден, макар и сиромах

и не съвсем достоен,

със тебе ще мета и ще обирам прах,

прахосмукачке моя!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Асен Димитров Всички права запазени

Коментари

Коментари


  • Ивайло и Петя,вие отделихте от себе си, за да ме прочетете, затова - благодаря!
  • То и аз така... а ти успя да ни заблудиш!
  • Е, тук, Асене, направо ме разби. През цялото време си мислих, че става въпрос за жена, а ти накрая изплю камъчето. И ме усмихна. Честит празник, будителю. Здраве и мир в семейството. Иво

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...