Недосънувано
Небесният жътвар
разсипа златно зърно.
Октомври ме зави
с бляскави звезди.
Къде отиде, лято?
Стоя на есенния кръстопът
и жерави не плачат вече,
и шушне тихо бялата бреза-
девойче чакащо дантели бели,
мечти от сняг, жених да дойде,
да я избере сред толкова брези-жени.
Къде отиде, лято?
Сред спомени от смехове,
слънца, надежди тихи,
звънка тишина-
събирам себе си.
В мен си лято.
Октомври.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мая Тинчева Всички права запазени
