Недосънувано

maikata (Мая Тинчева)
200 408

8 дек. 2016 г., 22:37

Поэзия

446 1 1

Небесният жътвар

разсипа златно зърно.

Октомври ме зави

с бляскави звезди.

Къде отиде, лято?

Стоя на есенния кръстопът

и жерави не плачат вече,

и шушне тихо бялата бреза-

девойче чакащо дантели бели,

мечти от сняг, жених да дойде,

да я избере сред толкова брези-жени.

Къде отиде, лято?

Сред спомени от смехове,

слънца, надежди тихи,

звънка тишина-

събирам себе си.

В мен си лято.

Октомври.