Dec 8, 2016, 10:37 PM

Недосънувано 

  Poetry
444 1 1

Небесният жътвар

разсипа златно зърно.

Октомври ме зави 

с бляскави звезди.

Къде отиде, лято?

Стоя на есенния кръстопът

и жерави не плачат вече,

и шушне тихо бялата бреза-

девойче чакащо дантели бели,

мечти от сняг, жених да дойде,

да я избере сред толкова брези-жени.

Къде отиде, лято?

Сред спомени от смехове,

слънца, надежди тихи,

звънка тишина-

събирам себе си.

В мен си лято.

Октомври.

© Мая Тинчева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??