20.03.2011 г., 21:54

Недоверие

1.2K 1 0

Недоверие

Ръката си не ще протегна вече,

за да докосна твоята ръка...

дори желание да ме изгаря!

И устните си жадно в твоите,

не ще да впия...

дори от жажда да умирам!

За топлите ти ласки

няма аз да прося...

дори във лед да се превърна!

Изгубих вярата си в Любовта ти...

Прости!

Ти знаеш... за фалшива Обич...

Аз не съм!

Обичам те, какво от туй???...

Не се насилвай, щом отдавна...

във себе си си превъзмогнал свойта Обич!

Не си... това ли казваш???

Да... може би...

но Аз... НЕ ВЯРВАМ!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Рени Стоянова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...