Mar 20, 2011, 9:54 PM

Недоверие

  Poetry
1.2K 1 0

Недоверие

Ръката си не ще протегна вече,

за да докосна твоята ръка...

дори желание да ме изгаря!

И устните си жадно в твоите,

не ще да впия...

дори от жажда да умирам!

За топлите ти ласки

няма аз да прося...

дори във лед да се превърна!

Изгубих вярата си в Любовта ти...

Прости!

Ти знаеш... за фалшива Обич...

Аз не съм!

Обичам те, какво от туй???...

Не се насилвай, щом отдавна...

във себе си си превъзмогнал свойта Обич!

Не си... това ли казваш???

Да... може би...

но Аз... НЕ ВЯРВАМ!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Рени Стоянова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...