Недоволство*

24.05.2008 г., 22:45 ч.

Поезия

612 0 0

Палиш цигара,
но сълзите я угасят!
Душата ти празна,
до болка ранена, бавно умира.
Смисъл да съществува у теб не вижда.
И те обижда...
Вятърът чупи прозорец,
стъкло се забива в сърцето ти
и то доволно се смее в гърдите ти.
Разумът те напуска,
ставаш лесно уязвим.
Смеха на сърцето искаш да спреш...
Вадиш стъклото,
а сърцето ти плаче и недоволно крещи:
Пак ли със теб ще живея?!

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Недоволство*

Свързани произведения

Коментари

Предложения