May 24, 2008, 10:45 PM

Недоволство*

Poetry

848 0 0

Палиш цигара,
но сълзите я угасят!
Душата ти празна,
до болка ранена, бавно умира.
Смисъл да съществува у теб не вижда.
И те обижда...
Вятърът чупи прозорец,
стъкло се забива в сърцето ти
и то доволно се смее в гърдите ти.
Разумът те напуска,
ставаш лесно уязвим.
Смеха на сърцето искаш да спреш...
Вадиш стъклото,
а сърцето ти плаче и недоволно крещи:
Пак ли със теб ще живея?!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0