Недоволство*

24 мая 2008 г., 22:45

Поэзия

558 0 0

Палиш цигара,
но сълзите я угасят!
Душата ти празна,
до болка ранена, бавно умира.
Смисъл да съществува у теб не вижда.
И те обижда...
Вятърът чупи прозорец,
стъкло се забива в сърцето ти
и то доволно се смее в гърдите ти.
Разумът те напуска,
ставаш лесно уязвим.
Смеха на сърцето искаш да спреш...
Вадиш стъклото,
а сърцето ти плаче и недоволно крещи:
Пак ли със теб ще живея?!

Недоволство*

Свързани произведения

Комментарии

Предложения