Недоволство*
844
0
0
Палиш цигара,
но сълзите я угасят!
Душата ти празна,
до болка ранена, бавно умира.
Смисъл да съществува у теб не вижда.
И те обижда...
Вятърът чупи прозорец,
стъкло се забива в сърцето ти
и то доволно се смее в гърдите ти.
Разумът те напуска,
ставаш лесно уязвим.
Смеха на сърцето искаш да спреш...
Вадиш стъклото,
а сърцето ти плаче и недоволно крещи:
Пак ли със теб ще живея?!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© ДРУГА Все права защищены
