Недовършена приказка
НЕДОВЪРШЕНА ПРИКАЗКА
Аз знам. Тъжиш сега.
Тъгата ти крещи до небесата.
В душата чувстваш празнота.
Вината търсиш във съдбата.
И спомняш си за оня слънчев ден,
когато беше първата ни среща.
С ръце протегнати към мен,
отворихме един за друг сърцата.
Започна приказка прекрасна.
Разказвахме я дълго, аз и ти.
Без принц, джуджета, пепеляшка.
Немечтани, изживявахме, мечти.
И някак, неусетно всичко рухна.
Слънцето зад тъмни облаци се скри.
Остана приказката недовършена.
А бе прекрасна! С друг я довърши!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ник Желев Всички права запазени
