29.03.2008 г., 16:03 ч.

Недовършено 6 

  Поезия » Любовна
520 0 0
Недовършено 6

Живях със надежда и още живея,
но всичко е сякаш лъжовен мираж,
виждам оазис, за глътка копнея,
без вода не ще мога с този багаж!

Защо го нося, кому ще го дам,
кой има представа как ми тежи,
а знаеш ли ти какво крия там -
криле, ранени от мечтани лъжи!

Сега вървя и се питам на глас,
колко години е тази пустиня
и това научих чрез пясъци аз -
че искам теб, а не милостиня...

'95

© Станимир Тахов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??