5.08.2023 г., 9:56

Негово Величество Глупакът

345 1 6

НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО ГЛУПАКЪТ

 

... разсмива ме глупакът, но не бих си позволил на стих да го осмея,

вървя край него с обич – благ и тих, по-лек дори от вятърче по кея,

дори си го прегръщам като брат! – прочел от мене повече романи –

щастлив е той във своя глупав свят, а аз – мъдрецът, мъкна живи рани,

додето цял ден в стихове мълча – и може би изглеждам някак ретро? –

 

единствено за своята бохча си мисли той – и, лаком, хълта в "МЕTRO",

реша ли покрай него да се спра, че да ме ръсне с врели-некипели,

бих си му дал и сетната пара! – да помълчи над книга – две недели.

И – важна клечка в глупавия свят, глупакът идва – и си тръгва глупав.

Смълчава се във мен един Сократ – и мъдрите безмълвици си трупа.

 

4 август 2023 г.

гр. Варна, 16, 35 ч.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Лоша инвестиция, Валери. И двеста недели да помълчи над книгата, пак няма нищо да прихване. Който си е ощетен по рождение, си остава така за цял живот...
  • Браво, виждаш ли че можеш и неправолинейно Хареса ми много Валери, благодаря, че сподели с нас !
    П.П. От МЕТРО спонсори ли са ти? 😜
  • Безкрайна е и неграмотността на някои сонетчийки в сайта, та се налага, като си публикуват поезийките, менторите им да им махат запетайките и да добавят липсващите букви.
  • Мъдър е бил дядо ти, но то и Айнщайн го е казал - Две неща са безкрайни - вселената и човешката глупост .
  • Не искам да питам колко ли дребнави хорица ще се припознаят тук? Моят дядо, Валюшке, навремето казваше тъй: – Светът ще се свърши, глупаците – никога!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...