10.07.2010 г., 18:02

Нехипотетично

689 0 7

Изобщо не бе хипотетична

тазнощната ми безсъница,

прегърна ме, без да пита

искам или не искам.

 

Затули ми всички сънища,

забули ми тайните думи,

и цяла нощ гласът ти

ме пита – Още будна ли си?

 

Подозирам някакъв заговор,

световна хипер-конспирация!

Цяла нощ наум си мечтая,

а някой ми подслушва мечтата.

 

 

 

http://spiritofburgas.web244.com

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Соня Емануилова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...