Изобщо не бе хипотетична
тазнощната ми безсъница,
прегърна ме, без да пита
искам или не искам.
Затули ми всички сънища,
забули ми тайните думи,
и цяла нощ гласът ти
ме пита – Още будна ли си?
Подозирам някакъв заговор,
световна хипер-конспирация!
Цяла нощ наум си мечтая,
а някой ми подслушва мечтата.
http://spiritofburgas.web244.com
© Соня Емануилова All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
