Нехубав?
Как животът бил е нехубав?
Изневярата е толкова красива,
щом в инстинкта си, наивно глупав,
човек във другия - човек намира.
И как мрачното небе е грозно,
светкавицата е божия запалка,
но щом е слънчево и ясно,
искрата ù не можеш да я видиш.
Смъртта е страшна. Вярно.
Но до нея пътят е щастлив,
щом старецът поглежда жарно,
че стигнал е до нея жив...
Е, да, има няколко неволи,
но раните съсирват се, зарастват,
и влюбените - чисто голи,
за раните се питат и разказват...
Бесен си, когато на бара
кафе горещо върху тебе разлеят,
но сещай се, че може би тогава
никой не плаче, а всички се смеят.
Когато ти пращат целувка въздушна,
на теб ти се иска тез устни да вкусиш,
но знай, че хората често пропускат
и нищо не пращат. Недей да се мусиш.
Понякога влиза прашинка в окото
и сълзите насила прииждат,
но радвай се силно, защото
и през сълзи очите ти виждат.
Върви и вярвай, обичай
бос по пътя си грубав,
на края на пътя попитай -
как животът бил е нехубав?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Борисов Всички права запазени
