28.03.2018 г., 2:57

Нехванат скиталец

414 0 0

Когато разпиляваш вятъра,
го събери във шепа
Вятърът е театър,
не се превръща в пепел.

 

После го раздухай
в хиляди посоки.
Въобще да ти не пука,
вятърът не топли.

 

Той разпилян не може
да има тази сила,
да влиза чак под кожата,
както в люта зима.

 

Тогава, ех тогава,
ще пекне слънчогреят.
В нашата държава,
пак птички ще запеят.

 

Театърът тогава,
от пепел ще възкръсне.
Ще върне свойта слава
и аромат ще пръсне.

 

А днес е ветровито,
изкуството е болно.
Вятърът се скита
нехванато доволно...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...