Когато разпиляваш вятъра,
го събери във шепа
Вятърът е театър,
не се превръща в пепел.

После го раздухай
в хиляди посоки.
Въобще да ти не пука,
вятърът не топли.

Той разпилян не може
да има тази сила,
да влиза чак под кожата,
както в люта зима.

Тогава, ех тогава,
ще пекне слънчогреят.
В нашата държава,
пак птички ще запеят.

Театърът тогава,
от пепел ще възкръсне.
Ще върне свойта слава
и аромат ще пръсне.

А днес е ветровито,
изкуството е болно.
Вятърът се скита
нехванато доволно...