28 мар. 2018 г., 02:57

Нехванат скиталец

415 0 0

Когато разпиляваш вятъра,
го събери във шепа
Вятърът е театър,
не се превръща в пепел.

 

После го раздухай
в хиляди посоки.
Въобще да ти не пука,
вятърът не топли.

 

Той разпилян не може
да има тази сила,
да влиза чак под кожата,
както в люта зима.

 

Тогава, ех тогава,
ще пекне слънчогреят.
В нашата държава,
пак птички ще запеят.

 

Театърът тогава,
от пепел ще възкръсне.
Ще върне свойта слава
и аромат ще пръсне.

 

А днес е ветровито,
изкуството е болно.
Вятърът се скита
нехванато доволно...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...