28 мар. 2018 г., 02:57

Нехванат скиталец

419 0 0

Когато разпиляваш вятъра,
го събери във шепа
Вятърът е театър,
не се превръща в пепел.

 

После го раздухай
в хиляди посоки.
Въобще да ти не пука,
вятърът не топли.

 

Той разпилян не може
да има тази сила,
да влиза чак под кожата,
както в люта зима.

 

Тогава, ех тогава,
ще пекне слънчогреят.
В нашата държава,
пак птички ще запеят.

 

Театърът тогава,
от пепел ще възкръсне.
Ще върне свойта слава
и аромат ще пръсне.

 

А днес е ветровито,
изкуството е болно.
Вятърът се скита
нехванато доволно...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...