Mar 28, 2018, 2:57 AM

Нехванат скиталец

  Poetry
413 0 0

Когато разпиляваш вятъра,
го събери във шепа
Вятърът е театър,
не се превръща в пепел.

 

После го раздухай
в хиляди посоки.
Въобще да ти не пука,
вятърът не топли.

 

Той разпилян не може
да има тази сила,
да влиза чак под кожата,
както в люта зима.

 

Тогава, ех тогава,
ще пекне слънчогреят.
В нашата държава,
пак птички ще запеят.

 

Театърът тогава,
от пепел ще възкръсне.
Ще върне свойта слава
и аромат ще пръсне.

 

А днес е ветровито,
изкуството е болно.
Вятърът се скита
нехванато доволно...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...