Неистинска
Цял живот играх по правилата,
примирена кротко пред света,
винаги за всеки бях добрата,
примерна, без капка свобода!
На всеки се опитвах да угаждам,
стараех се за миг да не сгреша,
научих се пред друг да не изваждам
привикналата на лишения душа!
Да оправдавам чуждото очакване,
да следвам път, предначертан от друг,
мечтите си да слагам "на изчакване"-
научих се на всичко с много труд.
Отричах себе си, а после заглушавах
гласа отвътре, който ме зове,
ролята докрай си изигравах,
да се преструвам - мога го добре!
Но вече чувствам някаква умора
от тази непрекъсната игра,
омръзна ми заради други хора
да съм неистинска, но няма как да спра!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангелина Трифонова Всички права запазени
