12.08.2014 г., 8:26

Неизбежна любов

809 0 0

Слънчев лъч проблясна в твоите
oчи, влюбих се в теб в мига, в
който бог нареди.

 

Като те видях за първи път, сърцето
ми претръпна не можах да си поема
дъх, дори и да си отдъхна.


Ако някой се е докоснал до
сърцето ти поне веднъж, не го
оставяй, а до себеси задръж.

 

Слънчев лъч проблясна в твоите очи,
но след време аз разбрах, каква
била си ти.

  

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марио палатов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...