12.04.2016 г., 20:07 ч.  

Неизбежно 

  Поезия
403 0 1

 

Дъждовни небеса и голи клони

Прегръдки със усещане за хлад.

Самотни птици, изоставени перони.

Безкрайното очакване на влак.

 

Сърца останали без звездни звуци.

Самотни стъпки насред  тишина.

Души разкъсани от болни чувства,

се лутат в непрогледна тъмнина.

 

Избори след неизбежните раздели,

като безпътици в самотен океан.

Дали да продължи или се предава.

Решенията всеки взема сам.

© Мариана Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Дъждовни небеса и голи клони

    Прегръдки със усещане за хлад......Навяващо тъга и самотност , но хубаво!
Предложения
: ??:??